Режимът за контрол на напрежението обикновено се разделя на режим на управление с отворен контур и режим на управление с затворен контур.
Управлението с отворен контур използва двигател със сходни характеристики на намотката, n = KD (n е скоростта, K е константата, D е диаметърът на ролката на намотката), за да задвижва директно механизма на намотката, така че да се получи приблизително постоянно напрежение операция.
Управлението с отворен контур има лоша случайност и ниска точност на управление.
Има два вида управление на напрежението в затворен контур: директен контрол на напрежението и индиректен контрол на напрежението.
В реалния производствен процес коригираното количество, т.е. напрежението, се подава обратно, сравнено с даденото напрежение и след това контролираният обект се регулира чрез използване на разликата на регулатора, за да може изходното напрежение да отговаря на действителното търсене. Този метод на управление се нарича директно управление на напрежението в затворен контур.
Този метод не трябва да взема предвид всички видове компенсации и може да елиминира грешката в стабилно състояние;
Индиректното управление на напрежението използва характерната крива на въртящия момент на мотора, за да контролира въртящия момент чрез контролиране на скоростта, така че да се постигне целта на контрола на напрежението, но този метод се нуждае от динамична и статична компенсация. Понякога, за да се получат по-точни показатели за контрол, се използва композитният метод за контрол на напрежението, тоест изискваното контролно количество се определя според алгоритъма за непряко управление и се считат различни компенсации, за да направят индиректното управление възможно най-точно, т.е. и след това директният контрол на напрежението се използва за фина настройка.
